|
Написано от Гаргабела
|
|
Вторник, 10 Ноември 2009 17:51 |
|
В лилави нощи, когато сфинксовете шепнат тайните си на звездите и Скорпионът пълзи по бедрото на небесната Дева, устните ми тръпнат пресъхващо-ненапити. Всяка сутрин е една нова история. Затова изтривам написаното по моите длани, да бъдат чисти и готови, щом съмне. Приготви перото, мастилото е в кръвта ни. В шапката на просяка монетка ще прозвънне, за да изпрати бегло послание до боговете, че Добротата в хората все още е жива. Исках да ти кажа, че сфинкс е издал Тъгата, която в сълзи по сънищата ми си отива. Но и ти си тръгваш. Ще преминеш през мене- врата към залеза, с паянтови панти. Затварям очите си- прозорци наранени и мълви болката - ti amo tanto.
............ ti amo tanto - обичам те толкова много
Сподели с:
|