|
Написано от Гаргабела
|
|
Събота, 26 Септември 2009 21:35 |
|
Кога ме има и кога ме няма
не ще ти каже вятърът студен,
алеите - оптическа измама
ще те замерят с думи писани от мен.
Аз нямам глас, сега съм само сянка,
която чувстваш зад гърба си да тежи
и литват гълъби - в следобедната дрямка
в миг стреснати. Недей, не се мъчи
да връзваш паяжини скъсани в мъглата
от грубите тела на сласт и страх.
Полека отмини. Виж, в синевата
рисува слънцето усмивка. Звезден прах
наместо тичинките в чашки на тинтяви
пилеят феите на миналите дни
и по листа зелени мъничко остава
от луда нежност... - помниш я, нали?!
Сподели с:
|
