|
Написано от Гаргабела
|
|
Събота, 26 Септември 2009 21:33 |
|
Нощта е черен кон.
В зори ще спре до мен
и ще подвие крак
в`внезапна тиха нега.
Разсипани звезди
по кожа с потен тен
горят в усещане за
августовска жега
и гривата -
милувка на коса
по вещерски
копнежите ми пали,
разбърква мислите ми,
пръска светлина
и много нежно
устните ми гали,
за да съм няма,
за да бъда само дим,
извил се над
вигвама на тъгата,
когато в транс-
шаманка и жена
умирам и се раждам
непозната.
Нощта е черен кон.
Сподели с:
|
