|
Написано от Галена Георгиева Воротинцева
|
|
Вторник, 28 Юли 2009 11:59 |
Аз съм виновна за лошото време,аз съм виновна за мрачния дъжд-удавени сънища в сълзи студени,попарени спомени с цъфнала ръж...
Мен обвинява плачът на детето,стиснало счупена кукла в ръце,грешна съм с чуждата болка в сърцето,с воя на всяко застреляно псе.И за това, че са жадни за близостхората с мрачни, студени очи,и за това, че отровена в низостоскъдната хапка на хляба горчи -аз съм виновна. Че няма забраваза лошия спомен от минали дни,и за това, че не мога да върнамъртвия татко на малкия син -всъщност виновна съм аз. До тогава,докато слънцето, дето е в менизгрее за всички. А днес във забравадъжд леден да мие греха в моя ден..
Сподели с:
|