Каквото и да правиш, трябва да го правиш красиво, дори да е безумие - Жан Жак Русо

                                                  *          *          *         *

През няколко хълма , та чак оттатък на следващият има едно уютно местенце, намира се само на едно падане от домът на брат ми и вероятността да отнемат свидетелството ти за правоуправление на колесница след като си се опитал да удавиш летните жеги (или там каквото те мъчи) в неопределено количество халби с кехлибарена, пенлива ледено студена напитка с вкуса на малц и хмел е почти минимална..

         Феанор- брат ми, ..дори да беше кръв от моята кръв едва ли щях да го чувствам по-близък, приятелите са нещо което срещаш някъде по пътя си , колкото и да не го заслужаваш  и остават с теб за цял живот,..или за много животи напред, винаги и във всичко! Той беше дух на огъня- същество направено от пламък и морски бриз, наречи го Великденският заек *и ще си много близо … : )

          Бях се размазал, ..тананиках си   “Джамбалая” ,.. пред мен стоеше една от въпросните халби ,отпивах жадно от нея, като целувка от устните на красива жена..и чаках.. Феанор има много добродетели, но точността не е един от тях, неговите “пет минути” бяха най-относителното нещо в няколко вселени ..Не бях го виждал от седмици и над главата ми , като дамоклииев  меч висеше обвинението, че съм го “отсвирил тотално “.

 Напоследък Феанор се занимаваше с продажбата на Неомани, огромни въздушни кораби прекосяващи от една реалност в друга, твърдеше се , че колесницата от която Ра-Инти-Хелиос-Даждбог, или както и да наричат бога Слънце по вашите краища, ковеше и разпръскваше своите златни стрели носела марката Неоман, което разбира се си беше чист рекламен трик ..Които и да си ,.. дори и да си дух на огъня се налага да се занимаваш с неща които не ти лежат на сърцето .. , щом трябваше да бъдат Неомани , щяха да бъдат Неомани , или каквото и да е там ,което носи достатъчно злато и време в брой ,за да можеш да правиш и това което искаш..     

Работата си е просто работа, няма работа която да носи точка над рамото си – каквото и да казва една много сладка фея..  

Сивата колесница изтрополи в банкета

Станах и му стиснах ръката:

-         Как си братле ?

Той се ухили дяволито:

-         Цъфтя и вържа с огромни жълти цветове!

Очертаваше се една приятна вечер, имахме да говорим за много неща, за всички онези неща за които говорят двама мъже, които се познават от хилядолетия ,на по халба бира ... חיים L'Chaim ! *

                                 *         *         *         *

 * Великденски заек

Този символ също е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги  пълни с яйца!

... חיים L'Chaim !  - ( иврит. ) е тост смисъла " За  живота !". “Chai “, “Hayim “на иврит е дума означаваща “живот “ В Кабала  името е заклинание носещо здраве, думата произлиза от идиш и е сходна с арабската حياة (ḥayāt), със същото значение , произлизащи от един прото-семитски корен

Нима не знаеш?

Трева —

и една пчела —

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига —

мечтата стига.

* * *                                                                                                                                            Има неща
Които не виждаме
Има светове
Които са скрити
Но това не значи
Че те не съществуват

* * *                                                                                                                                       "Перото движи се и нищо на света-
ни сълзи, нито знания извечни,-
не би могло да го накара да задраска
словата, що написани са вече."

   Рояци звезди , едри и толкова ярки, обсипваха цялото небе и покриваха гладките като огледало води на заспалото езеро. Аромата на диви треви и вкусът на лятото се носеше    във въздуха като неизречено обещание..

Там, на брегът на езерото, край мъждукащата светлина на догарящият лагерен огън Събирачът на истории дръпна от лулата си и подхвана своят разказ:  него като денят от нощта, понякога те се намират от обратната страна на огледалото,а друг път са по-далече и от звездите в нощното небе и всеки от тях крие своите тайни, чудеса , магии и не разказани истории  …Далеч отвъд Лютичевите  поляни , на границата на Винигория  със Страната на Сънищата живееше Тит, той беше голям колкото чашка за кафе , но както казват, разликата между миниатюрното и огромното на фона на безкрая е незначителна, кожата на Тит имаше цвета на изпечена глина,.. може би точно защото беше от изпечена глина  , ..но Тит не беше голем *, той беше слонче камбанка и тайничко се ласкаеше от мисълта , че прилича на Ганеша *… Тит  беше пазител на Източната Порта на Страната на Сънищата и гласът му имаше силата да прогонва Кошмарите който дръзваха да се появят на границата от равнините и  планините на Първичният Хаос…

Събирачът на истории, извади от огъня едно живо въгленче , разпали изгасналата си лула и продължи:

 ….Но не той е главният герой на тези истории, ще ви разкажа за неговата кръстница , феята с най- вълшебната усмивка: Солиел, за духът на огъня Феанор – Повелителят на Пламъка и съпругата му Маева, за дракона   Дос Турамарт , за малката мишка Маи’я, за Рон Па …за магията , за Света на Сънищата за инсигуите и Сънебродниците, ще ви разкажа истории от всички светове в които съм бил. Кълна се в черупката си!

   В запустялата градина на дядо Коферчук,стар и мърляв дявол, растяха най-дългите и сочни репееви листа,толкова високи, че под тях спокойно можеха да се скрият пет дяволчета и никой да не ги забележи.
Това беше любимото място за игра и на оранжевата жаба Тита и нейното приятелче Хънт-дебел и флегматичен градински охлюв.
Днес денят беше особен, защото Тита имаше рожден ден.Жабите празнуват своите рождени дни всеки месец.Днес Тита ставаше на осем месеца.
От сутринта цялата жабешка рода се изреди да и честити и подарява какви ли не забавни подаръчета.
Сега Хънт с пъшкане и потене влачеше нещо , завито в странна розова хартия, което на всичкото отгоре съмнително мърдаше и сумтеше.
-Хей, приятелю-Тита предпазливо надникна из- зад един ярко зелен репеев лист-
какво е това мърдащо и сумтящо нещо?
-Подаръкът ти-с усилие продума Хънт.-Нещо специално.Открих го специално за теб.
- И какво е то?- със съмнение го погледна жабката.
Охлювът с хитра усмивка стовари пакета на едно свободно от листа място и се тръшна върху меката трева да си почине.
- Чакай малко.
След като си пое дъх, Хънт, с тайнствен вид дръпна връвчицата ,с която бе омотан подаръкът, хартията се разтвори и от нея се изтърколи един бесен черен бръмбар-рогач,който веднага се пъхна в най-гъстата купчинка от листа.
Тита подскочи от изненада и отстъпи няколко крачки назад.
-Но това е бръмбар!!!
- Не ,това е специален бръмбар.Той може да пее и да танцува.
-И кой ти каза, че можеш да ми го подариш? Той съгласен ли е?
-Неееееее! Не съм!-разпищя се от храстите вбесеният бръмбар.-Аз не съм играчка.
-Ще ми попееш ли?-помоли се Тита-днес имам рожден ден.
-Разбрах!Заради тебе ме натикаха в тая гадна хартия и ме влачиха дотук полузадушен.А сега пък и да и пея. Ще има да вземаш!
-Моля те!Аз не съм виновна.Извини недодялания ми приятел.
Искаш ли да те целуна, за да ти мине?
-Да ме ...какво???
-Да те целуна-прошепна Тита изчервена-много обичам да слушам музика.Моля те да ми попееш.
-Ама и по двете бузи-показа заинтересовано носа си рогачът от храстите.
- Добре , и по двете.-зарадвана подскочи жабката-ела тук.
Бръмбарът важно се дотъркаля и поднесе черната си буза за целувка.
Тита нежно и внимателно докосна твърдите му бузи и отстъпи засрамена-Хайде сега -пей!
С неподозирана за тромавия му вид бързина и лекота рогачът се впусна във вихрен танц, а гласчето му беше толкова приятно и сладко, че и жабката, и охлювът го гледаха и слушаха в захлас.
Когато песента и танцът свършиха бръмбарът се поклони и каза:

-Честит рожден ден, красавице! Желая ти всички най-красиви и сладки неща, които можеш да си пожелаеш да ти се сбъднат.
А сега те моля да ме извиниш и да ми позволиш да ви напусна, защото този тук-и той погледна с яд охлюва,който се сви сконфузено-ме измъкна от дупката ми, точно, когато тръгвах на турне.
Сега ще трябва да догонвам колегите нощем.Чао и на двамата.
И той разпери криле и отлетя.
-Ех и ти Хънти, голям си ми глупак! Но си истински приятел. Благодаря ти!Направи ми най-готиния и необичаен подарък.Никога няма да го забравя.
Дай муцунка!
Тита целуна доволния охлюв и добави-май ми се приспа.
Хайде да се прибираме,а?
-Съгласен.И на мен ми се спи.
И двамата доволни тръгнаха в различни посоки. Тита към тъмнеещото блато,а Хънт към своето леговище в едно счупено гърне, насред буренясалия двор на дядо Коферчук.

В лилави нощи, 
когато сфинксовете
шепнат
тайните си
на звездите
и Скорпионът пълзи
по бедрото на
небесната Дева,
устните ми тръпнат
пресъхващо-ненапити.
Всяка сутрин
е една нова история.
Затова изтривам
написаното по
моите длани,
да бъдат чисти
и готови, щом съмне.
Приготви перото,
мастилото е в кръвта ни.
В шапката на просяка
монетка ще прозвънне,
за да изпрати бегло
послание до боговете,
че Добротата
в хората
все още е жива.
Исках да ти кажа,
че сфинкс е издал Тъгата,
която в сълзи
по сънищата ми
си отива.
Но и ти си тръгваш.
Ще преминеш през мене-
врата към залеза,
с паянтови панти.
Затварям очите си-
прозорци наранени
и мълви болката -
ti amo tanto.

............
ti amo tanto - обичам те толкова много