|
Ако с предания моряшки, гемии, кораби, пирати, вихрушки, подвизи юнашки и крадено червено злато романтиката, тъй позната от моите момчешки дни, отново вдигнала платната, сегашните деца плени: за прочит тая книга става! Но може палавците вече да не обичат стара слава, ни битки сред вълните млечни, ни хубавици отдалече: с пиратските платна тогаз и с припевите си сърдечни да ида вдън земята аз! * * * * … Всеки един хлапак и всеки един мъж ( по същество разликата не е много голяма ) , във всеки един свят ,търси и желае, да открие съкровище,.. съкровищата са различни, ..изглеждат по различен начин,.. и единственото общо между тях, е вечният стремеж който влагаме в търсенето, на своето Съкровище,.. и това, че всяко едно от тях, по своята същност е безценно ,..за всеки един от нас ! Една от чертите в характера на брат ми ,която винаги съм ценял много, е ентусиазма с който посреща и се заема с всичко, ентусиазъм заразен като грип.. Един ден Феанор просто ми каза: “Братле, отиваме да изкопаем съкровище, ти си дракон и знаеш всичко за съкровищата, знаеш как да ги познаем, знаеш къде са скрити и къде бихме могли да ги търсим,.. а аз се заемам със техническата част и се самоназначавам за Главен Технически Експерт “ Беше се сдобил от някъде с една джаджа , нещотърсач , и се зае да ми обяснява колко феноменален е въпросният уред и как работи ( безнадеждно между впрочем , винаги съм възприемал уредите като нещо полезно, но смятам, че трябва да имат само два бутона – зелен и червен , всички останали копчалъци са поставени с единствената цел да те объркват и да пречат на правилното функциониране на въпросният уред ) , но той беше очарован от играчката си, разказваше ми за тестовете които е направил с нея, за това как е събрал всички бижута на Маева , пръснал ги е в къщи върху кухненската маса и как въпросното нещо е звучало почти като Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен реагирайки на златото и среброто пред себе си,..направо страхотия , можело да открие ръждив пирон под буца пръст и дори не било необходимо главата на пирона да стърчи ( или поне не много ) Очичките му светеха като маслинки, и дори само това ми беше достатъчно да разбера , че джаджата пред мен е най-страхотната ужасия измислена някога за откриване на заровени съкровища… В родовите ми имения, под едни изоставени лозя лежаха руините на древен град , забравен почти от всички, ..една прекрасна зимна утрин се натоварихме в сивата му колесница , облепена с всички онези стикери “ Неоман “, метнахме в багажника златотърсаческият уред и една права лопата и потеглихме към своя Клондайк, незабележими като коледно дърво посред юли Спряхме в една крайпътна станция да вземем сандвичи и кафе и да нахраним зверовете теглещи колесницата и потеглихме отново, наслаждавах се на пътя пред нас и на димящото кафе в чашата си ( Феанор беше глътнал своето на екс ), ..наслаждавах му се ,поне докато си беше там…седемте смъртни гряха са опростими, това да разлееш кафе в колесницата на брат ми не!.. ( : D ) С часове наред обикаляхме изоставените лозя, променяйки ландшафта зад нас всеки път когато нещотърсача в ръцете на брат ми избръмчеше,.. що капачки , гвоздеи и телчета извадихме просто не е истина, …вятъра виеше като банша и ни ръфаше като зло куче, но Феанор се беше ухилил и усмивката му блестеше с блясъка на всички звезди в Млечният път. Съкровищата изглеждат по различен начин.. …И така,..можете ли да ми кажете кой не би имал нужда от парченце от счупена подкова и два ръждиви пирона?!.. : ) * * * *
Сподели с:
|
