Аз съм виновна за лошото време,

аз съм виновна за мрачния дъжд-

удавени сънища в сълзи студени,

попарени спомени с цъфнала ръж...

Мен обвинява плачът на детето,

стиснало счупена кукла в ръце,

грешна съм с чуждата болка в сърцето,

с воя на всяко застреляно псе.

И за това, че са жадни за близост

хората с мрачни, студени очи,

и за това, че отровена в низост

оскъдната хапка на хляба горчи -

аз съм виновна. Че няма забрава

за лошия спомен от минали дни,

и за това, че не мога да върна

мъртвия татко на малкия син -

всъщност виновна съм аз. До тогава,

докато слънцето, дето е в мен

изгрее за всички. А днес във забрава

дъжд леден да мие греха в моя ден.

.

Сподели с: